стяга ластика на косата си
сваля дрехите си
устните си оставя кърваво червени
вдишва и изпъва гърдите си бавно
главата пуска назад
сега войните спират за секунда
вятърът се ослуша
надеждата се прокрадна под полата ѝ
изпълзя между краката ѝ
спря се на корема и погледна нагоре
лицето ѝ е чисто
но е и прозрачно - не обещава вечност
тази тук жена започва тиха революция
тя покрива чистите обноски
тя събира в шепа чуждите преценки
тя оставя себе си на истината
и хич не се страхува
никой още не е започнал да предупреждава
че най-вихрените бури
са затворени във хора
Няма коментари:
Публикуване на коментар