начин за спасение
път към теб
но по-скоро към себе си
изпушвам като котел под налягане
забравен
оставен
години
с вряща кръв под капака
усещам се жива
когато умирам нощем
и виждам очите ти
щом затворя моите
не знам дали е неземно
или пък точно това е човешко
и реално
а всичко друго
е измама
която снобите
и обезсърчените студени души
ни натякват
за да се чувстват по-малко унизени
от отричането си от себе си
и от чувствата
знам само че
веднъж на хиляди години
е достатъчен
да те видя
прегърна
докосна реален
за да те имам нереален
сън
и знам също
че ти имаш мен
но в друго измерение
не това
в което сме тяло до тяло
а просто един до друг
и го знаем
без да си го казваме
Няма коментари:
Публикуване на коментар