Обещание

Обещах 

Blind Man’s Bluff, Francisco Goya, 1789

да бъда там, да съм такъв,
да говоря все премерено
и да изслушвам,
обещах
да гледам във очите
и да не прекъсвам,
докато говорят,
да съм просто зрител,
някакъв си наблюдател,
да живея в релсите на чужди влакове,
обещах да съм такъв.

Някога и моето незряло и наивно его
упорито се опитваше
да ме завлече във тоя заговор безумен,
заговор с неписани, но идиотски правила,
да искаш да обичаш само,
ако си обичан,
да даваш доброта когато
и на теб ти дават.
И да възприемаш като самота
времето, когато си със себе си,
и да очакваш
еди-кой-си да те спаси
от тая  нечовешка самота
и ей така да действаш
с цел една,
все така безумна
- изисквайки от някого 
да те направи Някой.

А после мина време,
осъзнах,
че най-човешко е да даваш,
без след това да се нуждаеш 
да завъртиш назад глава
и да зяпнеш срещу този клетия човечец,
със зинала уста
да изплезиш жадно мокрия език
и да го подканиш
да ти подаде във отговор
залък със размерите поне
на твойта доброта.

Обещах, обещах...
Ще ме прощаваш, ти,
този аз, с егото на млад разбойник,
ти, от миналото, дето в къщата ми
дни и вечери живя,
и в тялото ми,
че и в ума ми.
И съмнения подбуди,
и каза грозни думи,
и поиска да изпиташ
дяволски възбуди,
ти, сега си тръгваш.

Обещавам само
да съм верен на човека в мене,
който иска просто да обича,
просто да дарява
и да бъде прост, не сложен,
да не определя състоянието си от това,
какво от някоя и някой получава.