така правеше
поставяше ги да погорят
и умирайки да разнесат
аромат на оранжев уют
парфюм на надежда
небето навън
е чисто и две облачета се боричкат
смеят се
и слънцето лъчите си свежда
и някои от хората също
но вкъщи
мирише на надежда
топло е
и сигурно и щастливо
само тук може да се разгърне
като пашкул от чувства
напоена гъба с разни мечти
която току що са отпуснали от свивка в юмрук
и тя приема естествената си форма
и се отцежда от страха
и лошите погледи
и там
точно там
е себе си.
най-портокаловото себе си
Няма коментари:
Публикуване на коментар