 |
| René François Xavier Prinet - Sonata Kreutzer (1901) |
подаряваме червени рози
и целуваме с червени устни
и когато палим
ароматни свещи
и обличаме нежни нощници
и стъпваме леко
и галим нежно,
когато се преструваме
на красавици и зверове,
когато къдрим косите си
и развързваме вратовръзките си,
които прилежно сме вързали.
Но още по-красиво е,
когато забележим увехналите крайчета
на листата на розите
на следващия ден,
когато размажем червилото,
красиви са свещниците
с изстинал безформен восък в тях,
захвърлените дрехи,
миризмата на тела,
потта по прозорците,
а отвън е студено.
Красиви са зверски разрошените красавици,
и красиво заспалите зверове.
Защото са истински
и толкова натурални,
че миришат на жив организъм,
който е нечист,
но така сърдечен и реален.
Няма коментари:
Публикуване на коментар