Среща

Две невидими усмивки

се разминават
и се преструват,
че не се познават,
че не се забелязват
една друга,
но устните им
ги издават.
Лекичко потрепват,
възпират се
да се заговорят,
но тайно се усмихват.

Тези устни,
които преди се целуваха,
сега се усмихват тъжно
и оставят на тишината
да прецени
колко малко им трябва
за да се доближат.
Може би съдбата
ги срещна
и пак ги раздели,
а може би всъщност
далече един от друг
не са били.

Две души,
които бяха сгушени
и залюляни в една люлка,
днес се надушиха
и се поискаха отново,
но бързо се отдалечиха
преди да изгубят човешките си сили.

Красиво, като танц на тореадор,
който бяга от бика,
но и го подканва с червения шал.
Ужасно и невъзможно
- двама да се привличат
да знаят,
 че още се обичат,
и никой да забрави другия
не е успял.