Врата "Към"

Може би трябва да ти кажа,

че слънцето залязва

пет метра преди спалнята ми.

Че когато се будя,

още има звезди,

че всъщност съм будна,

а вярата в мене винаги спи.

Да ти кажа,
че има капка черна отрова
в усмихнатата ми прегръдка. 
Възглавницата ми попива сълзи,
докато ме прегръщаш през нощта,
и слава богу са изсъхнали
на сутринта.
Има съмнения
в главата ми,
докато преплиташ твоята в моята ръка,
и някои от тях отлитат с изгрева.

А някои не.

Че винаги в ръката

нося надежда,

но не знам как да я използвам.

Че преди да отворя вратата,

оглеждам

кой стои зад нея 

и какво носи

в сърцето си.

Ти носиш ли нещо?

А за мен ли го носиш?

Може би трябва да ми кажеш,

преди да ти отворя вратата.