събота, 7 юни 2014 г.

Малка лична вселена

Може ли човек да изсвири мелодия,
ако няма пияно? 
Може ли да говори без думи?

Стои човекът и гледа звездите,
диша от лекия въздух,
който тежко му влиза в гърдите
и го кара да трепва
уж без причина.

Може ли този човек да вижда,
ако няма очи?
Небето е красиво само за тези,
които го виждат, нали?

Сладка безплътност
и горчива красота
говорят на глухия.
В мрака - лъч светлина.

Може ли да чуе човекът 
нотите на ефирната нежност,
ако стои мълчалив в тишината?
Без да подава ухо
да му засвири в главата 
симфоничен концерт?
А аз мога ли да обичам,
без да има кого?

Човекът е всичко, което говори,
пее и присъства без глас.
Без образ и форма,
без плът.
И всичко се върти около себе си
И около всичко останало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар