не мисля.
Може би те няма
в съня ми,
нито в утрото ми,
нито в деня ми.
Може би отсъства
чувството на липса.
А може и нарочно
да се смея шумно
и да се обличам
в нежни дрехи.
Ах, колко ми отива
да съм така щастлива.
Може и да пазя
част от топлината,
която някога ми даде.
Да крия в ръката
усещането,
че твоята е в нея.
Сутрин кафето
на тебе да ухае.
Може би тихо копнея
за последна прегръдка.
Но със сигурност ти
няма да узнаеш дали
вътрешно не плача
без отвън да ми личи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар