Two Roses on a Tablecloth, Edouard Manet, 1883

две паднали листа
върху копринена покривка
покриват части от вселена
преструват се на мъртви

две капки самота
пътуват от кристалните кълба към
алената кухина
на вечен мрак и вечна
тишина

преглъща самотата
и се обръща
- вятър брули дърветата навън
издърпва коприненото покривало
от масата
остават на студеното дърво
две паднали листа
и тихо чакат пролет

полет над обикновените надежди
с полъха от юг
над човека да ги възнесе