четвъртък, 5 януари 2017 г.

[...] София

... ти си цялото ми съществуване в картини от улици, паркове, пейки,
подлези, паметници, кръстовища. Безсрамно си запечатала мигове от миналото ми и дъждът никога не ги отмива.

Колко ли живота са пропити в сивите ти постройки и жълти булеварди...

Това си ти. Милиони животи в един постоянен кадър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар