Вече беше изгубила младежката си чаровност и наивност. Кожата й беше малко по-бледа, бузите малко по-впити, носът й изпъкваше пред потъналите очи, но не беше уморена от живота. Още желаеше да живее, само че ентусиазмът на момиче се беше превърнал в спокойствие и увереност. Не очакваше много и получаваше точно толкова.
Но никога не забрави своята младост.
Когато я видя, очите му се присвиха в опит да разпознаят какво се е променило във физиката й. Те се познаваха толкова отвъд телата и характерите си, че веднага биха разпознали другия, ако обитаваха чужди тела; затова се постара да се съсредоточи върху лицето, раменете, задника и краката й, за да установи, че е заприличала на голяма жена. Но иначе веднага разбра, че е същото дете.
И той беше същото дете. Зад жилавото тяло на мъж, удълженото лице и дръзката непоносимост към повърхностното имаше малко двайсет годишно момче, което още търсеше и си задаваше въпроси.
Усещането за експлозия на първата им среща остана в скрито кътче в спомените и на двамата и в много редки моменти си позволяваха да го извикат - това не беше трудно. Сега по-скоро бяха унесени в течението на земния свят, на човешката си мисия и сякаш нарочно не даваха превес на подобни емоции.
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар