ангелите седнаха да си починат
сипаха си вино в порцелан
заметнаха косите си наляво
и поплакаха за хората
не за това че изпитват адска болка
не за самотните им ритуали
в кръчмата или пред огледалото
(а може би със друг човек в леглото)
не заради умрелите деца
или неродените такива
а за това че ходят обезкуражени
с погледи в асфалта
за това че не допускат съществуването им
и това ги наранява
защото и те някога били са хора
дори все още са
ангелите са човеци но са качени
на въздушен кораб някъде
и сега плачат
- всеки за своя човек и за всички останали хора
дано сълзите им попият в косите ни
дано душите ни се осъзнаят
Няма коментари:
Публикуване на коментар