сряда, 11 ноември 2015 г.

днес

днес няма да пиша за убити
мигове за
събудени зверове
за изгубени звезди и 
пътища

днес искам да кажа две думи за
щастие
днес съм цяла и 
дори да е чувство преходно
както е всяка секунда и
съдържанието ѝ
дори тогава искам 
да говоря за всичко

всичко е в мен и слънцата се раждат 
в погледа ти
в зелените ти очи са удавени
хиляди кадри от спомени
виждам ги как плуват
виждам и бъдещи образи
плувам и аз сред тях
в очите ти

днес луната се свежда надолу
за да ни погали
защото сме същите като вчера
само че един до друг
и това - луната знае -
изисква смелост
и днес целият свят ни се радва
и само ние го чуваме

Няма коментари:

Публикуване на коментар