и звукът на нощен дъжд
озвучават тази стая в центъра
и буболечките бръмчат от
време на време
и страховете се обаждат
ей така понякога
телефонът им приглася през
няколко минути
но не искам да го вдигна
ако отговоря значи съм сънувала
ако заговоря с жив човек
ще изляза от поетичното измерение
в което съм се потопила
и съм му отдала съществото си
както дете се отпуска в
майчината пазва
искам сега да се удавя
за разнообразие във
вълнистото вдъхновение
да ме погълне
все едно съм малка риба
срещу голяма морска паст
и да стана част от него
отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар