време

чайникът кипи на котлона

водата стремглаво прелива

вместо ръката вода да попива

държи цвят от лайка и подпира

кокалчета на перваза на прозореца

тая миризма загаря в сетивата

остава години

запечатва моменти - картини

феерия от спомени

вечност в секунда

чия реалност е по-важна

на преливащото, изтичащо време

или на човекът, ръката

животът все още кипи

като чайник с листенца от лайка

и суровият цвят ръката държи

стиска го - подпряна на перваза

смея се отстрани
чайникът е само илюзия.