към една секунда отдавна
стягам капачките на бутилките
Спомен
и
Надежда
полагам длани на бедрата си
поглеждам назад
през косата си
тя пак е рошава
и през кичурите виждам снопове
мека светлина
късна залязваща тиха
самотна луна
и така събирам в ръка
светулки попътни
вятър, листа
събирам прах, гарванов плясък на криле, нежност
малък момент на ненаситност
поглед, два
двузначност и недостиг
недоизказани недоразумения
завивам ги в хартия, смачквам я
хвърлям я назад
проклетия вятър насрещен
връща ги в ръката ми
липсата която получих
не си отива
и когато е нощ и не спя
шепне ми
"няма да те напусна
поне аз ще остана
от мен няма да избягаш
аз държа да съм тук"
Няма коментари:
Публикуване на коментар