се стича стъклено отражение
на счупено лице
зрение понесено на ръце
пръсти дълги и меки
облак с надежди вали
мокри сухата степ
и там - в последователността
на думите и на образите
- петел.
умислен глупак
пернат егоист
и самоуверен простак
с шарено перо
кажи ми защо
ми е да наблюдава света
през птичия си мозък
защо има крила
а не лети
само седи, там, на високо
и пречи на гледката
ще го заколя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар