Недоразумение

Докоснах с пръст лицето ти,
отдалечих се, но наблизо.
Треперят в нежен унес пак ръцете ми
и търсят хладната ти кожа.
Търсят меките ти скули,
после търсят и гърдите ти
и пулса в тях
и раменете и очите ти
и така и не разбрах
кога се отдалечих
във времето и в пространството.
И някой е пропуснал да им каже,
че да си далече не е повод за забрава.
Но че са длъжни да те забравят,
защото нямат право да те търсят.
Мислите ми са наясно,
че си другаде
и там трябва да останеш
и разстоянието не трябва да скъсявам.
Но на ръцете им повтарям всеки ден,
а те всеки път забравят,
че нямат право да те търсят
и неволно пак го правят.