Устойчивостта на войника

Студът в скалата

и мъхът по нея

и на дърветата кората

и каменните пътеки в тревата

- всички те имат една и съща

мрачна красота. 

Докато пъпката

цвета си разгръща,

дървото

и скалата

стоят уверени

и равнодушни.

Не помръдват 

през бури и през виелици,

замръкват

и се будят 

на едно и също място.

Бялата тишина,

в която фигурите им съществуват,

е най-фина мрачна красота.

Постоянството на спокоен войник

и силата на безмълвието

образуват

застрашителна примамливост.

Коравост от корен

до връх,

съвършено смирение

- дух в студенина усамотен. 

Долавящ се трепет отвънка,

глас в мълчание потопен
и скрит пламък, нечакащ признание
дълбоко мъждука
ни неспокоен, ни уморен.