The infinite count

I think I must have missed it 
or it had gone with the wind,
escaped from the window
of our open hearts.

You saw a crack in me,
which no one did,
and filled it with warmth,
which I'd never been given.

I'm thinking I've missed it
or I was maybe blind
the moment you kissed me
you lit me up with your starlight. 

I think I miss you
and I think I don't
because you're somewhere else,
but the warmth is in me.

If my words ever reach you
know that I'm still here.
And I can feel your presence,
and your voice is the only song I hear.

You keep my fire growing,
you give me strength,
I keep the feeling, knowing,
that forever is a lonely hill.

Обратна зависимост

Може би за теб

не мисля.

Може би те няма

в съня ми,

нито в утрото ми,

нито в деня ми.

Може би отсъства

чувството на липса.

А може и нарочно

да се смея шумно

и да се обличам

в нежни дрехи.

Ах, колко ми отива 

да съм така щастлива.

Може и да пазя

част от топлината,

която някога ми даде.

Да крия в ръката

усещането,

че твоята е в нея.

Сутрин кафето

на тебе да ухае.

Може би тихо копнея

за последна прегръдка. 

Но със сигурност ти

няма да узнаеш дали

вътрешно не плача

без отвън да ми личи.

Страхливо съзнание

Направен да бъде свободно създание,
се затваря често във клетка.
Ограниченото, макар и безкрайно съзнание
е лишено от ясните гледки.

Когато реши глава навън да покаже
- извън познати решетки,
готов е на секундата да се откаже,
търсейки пътя обратно към своята клетка.

Там не е топло, но е някак спокойно.
Когато е вътре, може към света навън плахо да наднича,
да го хули, че не го приема,
когато той сам себе си отрича.

Познахте ли някого вече?
Това уж така конкретно описание
отговаря не на едно,
а на милиони тревожни съзнания.

Silver lining

Keeping a love that doesn't exist

anymore
makes me a psycho
but at the same time
it makes me consistent
with my desires.
Killing all chances of good fortune,
I feed my demons with tears,
hopes and passion.

I can count to infinite.
I feel no limitations.
Although I lost you
long time ago,
I will count the stars
and feel the limits
before I let my love for you go. 

Малка лична вселена

Може ли човек да изсвири мелодия,

ако няма пияно? 

Може ли да говори без думи?

Стои човекът и гледа звездите,

диша от лекия въздух,

който тежко му влиза в гърдите

и го кара да трепва

уж без причина.

Може ли този човек да вижда,

ако няма очи?

Небето е красиво само за тези,

които го виждат, нали?

Сладка безплътност

и горчива красота

говорят на глухия.

В мрака - лъч светлина.

Може ли да чуе човекът 

нотите на ефирната нежност,

ако стои мълчалив в тишината?

Без да подава ухо

да му засвири в главата 

симфоничен концерт?

А аз мога ли да обичам,

без да има кого?

Човекът е всичко, което говори,

пее и присъства без глас.

Без образ и форма,

без плът.

И всичко се върти около себе си

И около всичко останало.