толкова неловко се получи
взе че се влюби в него
ами да така става когато
четеш някого от корица до корица
книга след книга
стихотворение след стихотворение
една сутрин даже го сънува
на стълбите на една голяма книжарница
на Графа
тя се качваше нагоре
той стоеше на средата на стълбите
гледаше я стреснато
после почна да говори нещо
и тръна
тя след него
съвсем скоро го сънува отново
този път беше сянка в уличния дим
нощен софийски гларус с рошава брада
тя потъна в тази локва от любов
към странния писател
това е напълно позволено
когато не познаваш някого
дори да живеете в един град
ви делят вселени
така че нямаше нищо лошо в това
че тя се влюби в него
както листо се влюбва във вятъра
както нота в струните
както цигара в устните
така се получи
но всъщност не беше никак неловко
защото знаеха само тя
и няколко мравки пред блока