на вратата замислен и
точно преди да я отвори
се сети за стрелите
които можеше и да не избегне днес
за алчността и надмеността
за всички кучета които
дяволът беше пуснал по улиците
за страховете на хората и
желанието им да удушават
живи твари
помисли и се върна на дивана
събу си обувките
взе си една сода
и загледа през прозореца
- днес съм почиква - каза си
и така ден след ден
човек върви с изплашените ангели
в главата си
и им дава по една сода
а кучетата храни с живата плът
на собственото си огорчение
Няма коментари:
Публикуване на коментар