случва се понякога
бялата мастилница оцапва
дрехите на писателя
"мастилото трябваше да е прозрачно"
съблича ризата си
осем хиляди петна
минало
сглобяват се в
картина на забравения стих
мокри я търка я със сапун
полива я с кафе
белите петна все още стоят
скъсва я и я захвърля
през балкона
утре ще я събере
чистачът, ще я закърпи
"хубава риза" ще си каже
чиста е ще си я взема
писателят ще излезе
ще забрави за мастилото по ризата
и вероятно ще отпие от пролетния вятър
доволен
а вечер
вечер без да знае ще сънува белите петна
те са по вътрешността на клепачите му
сутрин може да забравя
но понякога ще разлива пак мастилницата
Няма коментари:
Публикуване на коментар