Мраморният мост в морето

"Odysseus and the sirens", Symphony X’s cover art
for the album "The Odyssey"

Корабът на страстните желания се носеше по вълните към мраморния мост, откъдето моряците се хвърляха голи и умираха в горещото течение на пламенните води. Морето беше студена материя, но точно там, под най-високата част на мраморния мост, се завихряше изпепеляващ водовъртеж - горещи води като лава. От дълбините се чуваха магически гласове, а водата имаше кристално отражение, погледнеш ли надолу - виждаш безкрайността на душата си.

Моряците по принцип бяха корави мъже и почти нищо не можеше да пречупи стоицизма им. Те издържаха дни наред без храна, вода, месеци без удобствата на цивилизацията, нито студеният вятър, нито горещото слънце успяваха да повалят моряк. Но понякога се случваше някаква мисъл да се промъкне в съзнанието им, да пусне пипала из него, да обладае тялото и ума им, а често накрая поемаше контрол над тях и съществуването им за миг зависеше от това дали е останало нещо мъжко, нещо човешко в тях или са се предали на крадливата коварна мисъл.

Тя дебнеше в устите на измамните нереиди. Измамните нереиди не бяха обикновени нереиди, нито бяха така благосклонни като сирените. Сирените приканваха моряците към чиста смърт. Измамните нереиди бяха хвърлени от Гея в морето, за да залавят мъжете, чиито мисли са покварени и чийто ум е твърде достъпен за страстната мисъл. Страстната мисъл се подаваше от водата в песните на измамните нереиди и завладяваше всеки моряк, който не беше усъвършенствал стоицизма си. Тогава от далечината се показваше Корабът на страстните желания. Обикновено щом морякът видеше Кораба, с него вече беше свършено. Влечението беше почти необратимо. Той скачаше във водите и се прехвърляше на кораба. Някои биха го нарекли кораб на срама, но в действителност той беше кораб на истината. Събираше обречените на смърт. Защото моряк със слаба воля не оцелява в морето.

Корабът на страстните желания се носеше към мраморния мост. В него имаше десетки мъже, които се лутаха като опиянени, мърмореха си тихо, подскачаха като луди, събличаха дрехите си, свиваха се на кълбо, оглеждаха се и от време на време лягаха на дъските и спираха да дишат за няколко секунди. Имаше и две полуголи богини, които стояха спокойно под мачтата и премрежваха поглед. Но мъжете не ги виждаха. Те бяха пленници на собствените си мисли.

"Scylla and Charybdis" by Steve Somers

Корабът на страстните желания стигна до мраморния мост и мъжете един по един се прехвърлиха от Кораба на моста. Всичките голи и подивели. Стигаха до най-високата част на моста, поглеждаха надолу, чуваха тайнствените гласове и без никакво колебание, сякаш всички бяха в един общ транс, скачаха в горещите води. Телата им се стапяха за миг и изчезваха. Когато дойде ред на един от тях, той се сепна. Обърна главата си назад, погледна нагоре и видя шестглаво женско чудовище, което заплашително бе надвиснало над моста. После погледна надолу към горещия водовъртеж и се усмихна. "Най-сетне ще изживея страстта си.", каза на себе си той и скочи. Потъна.