проверих джобовете си
празни са със спомени
закопчах вчера в куфар стар
настроих си часовника на днес

ниско прелетяха думите от
мълчалива птица с прекършено крило
преди виках ѝ защо мълчиш!
сега не ѝ се сърдя нека си мълчи
нали и аз не съм от другата страна на
слушалката вече и аз
съм в друго измерение

сега само се плъзгам по
конците на равновесието
да
не пазя в себе си нищо и

няма ме вече където ме остави.