Последните бели лястовици
Се врязаха в разпънатата тел
Доброволно скъсаха гърлата си
Струва ми се,  че не помниш.

Презокеанските фантазии
Си изкопаха тясна дупка
И забиха нос в пръстта.

Струва ми се, че не помниш.

Без крила и без въздух за мечтите
Думите ни падат обезсърчени
Като пронизани птици

Опитай да си спомниш
довечера
Непреодолимото море
Което се храни с удавници