навлязох като шепа прах
повята с вятър летен
зимни са крилата ми
и тиха песен
се люлее във главата ми
краката скачат
тук и там
прескачат
някоя и друга дума лоша
и също поглед хищен
нечовешки
старая се да пазя тялото си
и ума си
от познатите ни грешки
но уви не всички те
ме подминават
понякога до мене сядат
и остават
ден и два и три
и вечери и нощи
и сутрини добри
и тъжни обеди
когато мокрите очи
крият се от погледите любопитни
- КАКВО КОГА ЗАЩО -
те сякаш знаят по-добре
ах защо пораснах
да си бях останала дете
Няма коментари:
Публикуване на коментар