гледни точки

следващите редове са цензурирани за възрастни
които се страхуват от реалността си

така един парашутист
си намери птица за приятел
полетяха няколко секунди
после птицата смени посоката си
неговата беше все надолу

през ранните часове 
на един ритмичен град
пързалят се по булеварда
две момчета на дъски
подминават пешеходец
той сънено върви
не изпитва нуждата да бърза

три вечери една след друга
жена си ляга с мъж
халката сваля
спуска завесите за да не я видят
а съседът гледа на телевизора си порно 
забравил за останалите хора

Мъж налива алкохол
в изтръпналата си уста
барманът говори си по телефона
и налива единадесета чаша
без да поглежда алкохолика

пейка 
на нея момиче и момче
говорят дали да позволят
на едно дете
да съществува и да се превърне във човек
ембрионът плува на топло
като облак лек
и също толкова мисловен

голям човек

стъпих в неутралния човешки свят

пораснала голяма
навлязох като шепа прах
повята с вятър летен
зимни са крилата ми
и тиха песен
се люлее във главата ми
краката скачат
тук и там
прескачат
някоя и друга дума лоша
и също поглед хищен
нечовешки
старая се да пазя тялото си
и ума си
от познатите ни грешки
но уви не всички те
ме подминават
понякога до мене сядат
и остават
ден и два и три
и вечери и нощи
и сутрини добри
и тъжни обеди
когато мокрите очи
крият се от погледите любопитни
- КАКВО КОГА ЗАЩО -
те сякаш знаят по-добре
ах защо пораснах
да си бях останала дете

забрава

двойка зюмбюли 
под пролетен залез
говорят за зима
и вечна забрава

люлки

детски люлки
танцуват с вятъра
желязната песен
на ръждясалата старост
вият пръчките забравени
- наоколо е празно
а децата спят дълбоко
потънали в отпусната кожа бяла

над

прескочила реалността

се плъзгам 
по ръбовете на 
безгрижни облаци
пухкави прегръдки
от високо гледам
на света
като облачната баронеса
хладнокръвна и невъзмутима
поглеждам към онези долу
а те не знаят че над тях
живее облачното кралство
приютило няколко човека
научили се на усмивка

ледена пързалка

знаеш
бях там

тук, пред носа ти
дъха ти минаваше през моя
бях напълно пред теб
теб те нямаше 
можеше да хванеш едната ми ръка
и да я стиснеш
със злобата на жаден за въздух удавник
само че
ти само докосна дъха ми с твоя
опита предпазливо от него
изплъзнах се
като мокро тяло по ледена пързалка
избягах
ти не посегна към ръката ми
може би не разбираш
защо някоя жена би искала
да я издърпат 
когато си тръгва
тогава обаче
не би разбрал точно тази жена

душата

разкъсана от хищници

Thomas Benjamin Kennington, Pandora, 1908

и разни хитри зверове
които знаят че
за да получиш
трябва да излъжеш
но по подъл начин
доближават се и те обичат
и после грабят
и събличат
дрехи
но аз събличам и плътта
а зад нея тя стои в желание
да се възпламенява
и я оголвам
а тя
горката е толкова крехка
изнасилват я с наслада

сега се е свила
на прозрачна топка
под пуловери и под усмивки топли
най-дебелите ботуши си обува
скача в ледените преспи
и се страхува
радва се на зимата и на уюта
да се крие вътре
под пуловери
и обича още да
но обича само мисълта
че е топло защитена