Трудните думи

Когато пиеш от чая си сутрин.

Когато гледаш небето в нощта.

Заедно с всичките чувства познати

Говори тихо и тя – мисълта.

Говори ти бързо, не спира.

Учудва се на твоя мълчалив карнавал.

Дума след дума, стари чували с копнежи намира

И може би някой друг спомен заспал.

Измъква ги грубо,

избърсва прахта.

Упреква те. Защо ги забрави?

И към разума протяга ръка.

Ти я спираш навреме

- преди да събори пак крепостта.

Попречваш й твоя затворен свят да превземе,

Да посади в голата градина цветя.

Ти не желаеш красиви градини,

Не искаш мирис на пролет сега.

Обичаш да гледаш през прозореца как тези години

Минават без страх от грешна съдба.

Харесва ти как самотата предпазва

Твоята объркана малка душа.

Държиш вместо чувства в сърцето

Сребърен щит във ръка.

Не си позволяваш дори мъничко смелост.

Не казваш най-важните думи на глас.

И само когато пиеш си чая – в своята тайнствена крепост,

Сваляш си щита и мечтаеш в захлас.