Бродя сам,
а Пътят е
безкраен.
Срещам други като
мен,
но някак си се
разминаваме.
Все още дишам
- значи сънят ми
е реален.
Пътник без багаж,
защото притежавам
само себе си.
Посоките са
много,
а краят е един за
всички.
Пътеки, уж
различни,
а всъщност
разклонения на Пътя.
И вървейки
осъзнавам,
че не мога да се
задържа при хората,
които подминавам,
защото, колкото и
да е сладко-тъжно,
истински съм себе
си,
само ако съм
самотен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар