тебе

бих покрила с тялото си
твоето
ако завали огнен дъжд
ако пропадне почвата под
твоите крака
бих била човешки мост
между пукнатините
ако във съня си срещнеш
страх
ще заспя с глава до твоята
ще го посрещна и ще го разкъсам
после ще остана с теб
докато се събудим
ще те обвия със ръцете си
и ще реша косите ти
с гребен от сапфир
ще погълна сълзите ти

ако се намериш някъде на пътя
сама
и забравиш накъде си тръгнала
аз ще бъда там
ръката ти ще е във моята ръка
и ще вървя до теб
докато сама не ме прогониш

тогава ще се отдръпна
ще те гледам отстрани
и всяка вечер ще уговарям
облаците и тревите да те пазят

пчела и цвете

пчелата никога няма
да знае
че цветето всяка нощ
събира сили
за да пусне сладкия си аромат
само
за да дойде тя
при него

то да я обргърне

цветето никога няма да знае
че тя
не усеща миризми
от сто хиляди години

и всяка сутрин идва
каца на леките листа

обещай ми

идваш по чорапи
сядаш в лодката ми
сядаш зад мен
опираш колена в ребрата ми
жълтото море ни носи
бряг наоколо няма
само няколко възглавници

гледаме телевизия говорим
за незначителни неща
толкова обичам да говоря
безсмислици с теб

става късно утре
ще ставаме рано ще
скачаме в локви и
ще изпускаме метрото и трамвая
ще чакаме на опашки и ще
избираме най-хубавите зеленчуци
късно е сега хайде
идвай с мен отатък
оставяй възглавниците и
играчките на земята
спирай телевизора хайде
идвай да потъваме заедно
утре ще ядем ориз нали
обещай ми

искам на сутринта да си до мен
да те има
да съм с теб до мен да сме
едно
да оправям света от компютъра си в офиса
цял ден и после вечерта пак
да се кача на нашата измислена лодка
в жълтото море
обещай ми

не искам да те няма
не искам
да съм без теб
да се будя в мъртво синьо

купи ориз за вечеря
моля те

сухотата в гърлото ми
не я засища никоя вода
никой
вик не спира
сърцебиенето
не трябва така не трябва
да е така не!
трябва да съм с теб
и ти до мен

утре ще ядем ориз нали
обещай ми

жив си

жив си
като суха риба потопена
в дъжд от лилаво
пазиш капка от тук
в джоба си отляво
понякога се сещаш и
оживяваш отново
залюлян в облачния понеделник
далече от сега
на кораб в океана от светлини
остави цигарата си
остави колелото отпред
дай ми черната си коса
да я скубя нежно
зарежи магазина си
остави отключено и бягай
насам
ще ме бутнеш върху възглавниците
ще плуваме в тях бавно
жив си
в очите ти имам двойник
в очите ми
виж как се отразяваш 

плуваш там
сам
хвани ме

птица съм

преди двеста хиляди живота
летях с листата
изгониха ме
увериха ме че е за мое
добро
не съм била като тях
свободна и ми трябвало
земя
нямало как да съм щастлива с тях

сега дърветата ме гонят от земята
не раста като тях казват
стабилна и уверена
била съм листо
търсела съм свобода

не съм мамка му
не съм листо
нито съм дърво
аз съм ястреб
гнездя по високите клони
почивам до реката
летя с вятъра
горе
и после пак
долу на клоните
и до реката
и така
съм непостоянна
противоречива
неразбрана

а всъщност
просто птица
която има и свое гнездо
и свободата на крилата

част

пръстите ти

не са всичко което имам

очите ти

не са целият ми хоризонт

косата ти

не е тревата по която ходя винаги

думите ти

не са моя храна

копнежите ти

не са всяка моя мисъл

похотта ти

не е цялото ми гориво

нежността ти

не е възглавницата ми всяка нощ

дланите ти

не са саксии за душата ми винаги

не си всичко

което имам

което искам да имам

не си целият ми свят

въздух си

който дишам

небе си

което виждам

вода си

която пия

пролет си

в която цъфтя

но си и зима

в която изстивам

но си и празнота

която ме поглъща

но си и мрак

който ме смачква

но си и пушек

който ме задушава

не си всичко

което имам

което мога да имам

ти си просто

тук сега

и си част от всичко

правиш света смислен

даваш поводи

да се променям

даваш болка

даваш радост

крепиш стълба на

онова за което се боря

да съградя

да бъда

крепиш го

но разрушаваш мен

разрушаваш ме

но си част от мен

част без която ще бъда друга

без която ще бъде друго

част която обичам

с всяка клетка и всяка

моя частица