бурята е най-големият ми страх
сигурно и затова
привличам електричество

корените на дърветата
листата
изтръпват
земята
пропуска небесните жезъли
през себе си
поема
светлина, напрежение и шум

тръпки ме побиват от
синкаво-сребристи мълнии
като тези дето падат
над морето
и сигурно
затова
съм безвъзвратно влюбена
във тях

поезия се пише
най-лесно
когато очите се затварят
когато мислите спят
и контролът
не може да бъде поет
сега

поезия най-лесно се пише
когато си просто инструмент
и оставиш пръстите
да щракат по клавиатурата
или да драскат с химикал
без много
да им пречиш

ако знаеше в колко
стихотворения живееш
колко букви са
изписали
небето в очите ти
там където
виждам теб
и това никога няма да се промени
ще летиш със страниците
които съм хвърляла
ще се разкъсваш с листата
които съм късала
ще се разтапяш с поезията
която съм плакала
ще гориш със смачканата хартия
в кошчето

ако знаеше в колко
стихотворения живееш
щеше да се хвърляш от шестия етаж
всеки ден
до края на света
и пак щеше да имаш стотина живота
и във всеки от тях
бих те писала

Когато те няма оставям
спалнята да свети
а в душата ми е тъмно

вероятно е трябвало
да остана в блажено неведение
да съм скитник
да пия от луната
да срещам вълци
с яки захапки
и да се гоним
да се съвкупляваме под
бледи нощни светлини
да намразвам все повече идилията
на подредения живот
на уреденото щастие
защото ги нямам
да рева диво за мигове
интимност
да изяждам
главата на мъжкия след секс
да нося нещастие
на откровена самота

вероятно откровената самота
е по-добра от скритата самота
под одеалото на топлия щастлив живот

а вероятно някой в момента
пие джин гледа бялото
тяло
което е оставил да изстива от страстта
и мечтае да навре глава
в бедрата на една жена
която е обичал и вчера
и да й каже как вечността се заключва
между бедрата ѝ
в устните ѝ
в топлата ѝ закуска сутрин
в меката ѝ коса
и другото е само измислица
само бял шум

вероятно трябва да се сприятелим
с нещастието си
и да заживеем с него доволни
от това което имаме
вероятно без нещастието ни
нямаше да имаме щастие

и единственият начин да си напълно цял
е да си самоубиец.

всяко същество
душа
всеки бодил
риба
река
всеки камък
облак
слана
всеки лъч светлина
всяка буря
всяка жадна надежда
всяка чаша вода

всичко
е
тук
между устните ти

любовта към света
и луната хвърля сребърен път
по кожата на водата
свиват се всички съмнения
крият се тук не е място за тях
разлива се хладно спокойствие
мека очарователност
това е чистата състоятелност
на времето, на сега
това е моментът
когато всички атоми са
на място
всяка болка е утеха
всеки спомен е разказ
всяка надежда - излишна
имаме само телата си
обувките, дрехите, косите си
и така разбираме
знаем за един и два мига

всичко което има да се знае