искаме да сме тук

но бягаме

по мостове от

сънища и страхове

прескачаме дълбоки езера
и спираме пред влакове

не е същото слънце

когато отвърна глава

и земята е суха

и гората е глуха

и аз прибирам крилата си

гледам те - в очите ти небе

плуват облаци от дъжд и смях

и в тях бури от надежди

свеждаш поглед

аз утихвам

тук съм

отново зазвучава тъжната цигулка

прекрасна песен за объркани съзнания

спри да бягаш спирам да те гоня

потанцувай с мен

под тези тъжни звуци

и ме прегърни

нали това е смисълът

и в радост и в тъга

сега е тъжно но

сме тук и е красиво

постой до мен

и после прибери ме у дома

Между съзнанията на хората има големи дупки, породени от неразбирателство. Така хората се отдалечават един от друг. Работата на поета е да скъсява тези разстояния.