синята буца в гърдите
се свива и
отпуска
артериите пулсират
прибират се
ребрата и пак се издуват
обездвижените прешлени
прищракват
ставите скърцат
настръхват косъмчетата по ръцете

жива е!

мастилото
се разлива по тялото ѝ

отварят
се
врати
отново

"Имам навика да се влюбвам в необяснимото. Така се влюбих в поезията, в музиката, в тюркоазения цвят, в нощното небе, в страха си от гръмотевични бури, в очите на едно момче. А обичам това, което съм разбрала. Така заобичах теб. Както дете обича майката - то вече я познава, без да пита. И тази обич не подлежи на съмение."

сънувах призрак

нямаше го в стаята
и знаех че е там

прозрачен дим

гоня го от деня си
после гоня го в съня си
стигам го - той бяга
пратягам се - докосвам тишината
миризма на светло синьо

стоп кадър
сутрин в следваща реалност