сънят на пеперудата

тежа колкото пеперуда
в пясъчна буря
вятърът ме отвява накъдето
си поиска
всеки иска да лети и никой не знае как
заспивам върху едно листо
и мечтая че съм човек
че мога да ходя по земята и
мога да хващам здраво с ръце
да скачам и пак да се приземявам
да тежа повече от грам надежди

будна кома

събуждаше се в сън
на светло синя пеперуда
летеше над ръба на
дървената дограма
блъскаше се в прозореца
кацаше на теменужки
комарите ѝ правеха път
вятърът я обожаваше
дори може да се каже че
беше влюбен в нея така
както есента целува птиците
и ги чака да се върнат
някога

заспиваше в реалостта
на двадесет и две годишна
жена с паспорт
с който може да пътува навсякъде
и с телефон
с който можеше да потърси
бъдещето си и все пак
ходеше по тротоара
блъскаше се в червени табели
градът ѝ предлагаше дом
и препитание
и малко щастие понякога
но нощем я напускаше
използваше я за да поддържа
имиджа си
изчукваше я и я завиваше
и щом затвори очи я целуваше и бягаше
и я чакше да се завърне при него
точно в 6 сутринта

късно лято

мека е плътта на бялата

жена под чаршафа

тя се е покрила така

както покриват мъртвец

- прилежно до раменете

навън е късно лято 

плодовете на надеждите презрели

висят от клоните

окапали са и цветята

които до скоро носиха таен аромат

на нежност и безкористност

мухите бързат настървено

към божествен пир

на изгнили меса

мъртви души 

възкръснали трупове в смъртта

отново

от нея родени и в нея преродени

осуетен парад на гореща страст 

толкова гореща че духът се изпарява

и остава ни

плътта

;

мека е плътта ѝ

под чаршафа

излезе ли навън

парещият вятър ще я ухапе

и с любов ще я убие

пенсионирам те
правата ти са прекратени
можеш да стоиш отвън на портата
да тропаш под дъжда

само че е слънчево и няма дъжд
и теб те няма пред вратата