Българският интелектуалец е свиня!
Представям си килия, в която седят един интелектуалец, един роб, един непримирен бунтовник и един циганин. Килията всъщност е с отворена врата. Робът е глупав, защото стои на мястото си, яде гнусната храна, която му се дава два пъти на ден, спи седнал със затворени очи и когато го извикат, отива да мие пода. Той няма понятието за неподчинение, за свобода, няма представа, че може сам да избере да не бъде роб. Циганинът е хитър. Той е по-малко глупав от роба. Той уж също мие пода, но когато не го гледат, спира и си пали цигара. Него надзирателят го храни повече, защото го ползва като оправдание пред началниците си. На него му се дават цигари и шпеков салам на черно, а той в замяна не си върши работата и така надзирателят има кого да обвини за лошото състояние на затвора. Бунтовникът е непримирен. Той не е глупав и знае, че вратата на килията е отворена. Знае, че във всеки един момент може да прекрачи прага и да изчезне завинаги. След това само ще разправя насам - натам за онова неясно тъмно място, където е живял, ще намери далеч по-добра килия, че може даже и да стане човек и да живее свободно някъде. Но не, той е бунтовник и има идеал. Той е отдаден на идеята да възроптава срещу несправедливостта в тази килия. Той е решен да унищожи подмолния надзирател, да създаде свои правила, с които ще живее по-добре не само той, но и останалите трима ще живеят по-добре. Той се вълнува като морска буря при мисълта за промяна и отглежда революцията в душата си. Но той е сам. Сам е, защото единственият, който е достатъчно умен, за да бъде на негова страна, е интелектуалецът. А интелектуалецът е над тези неща. Той не би си позволил да буйства. Той е пацифист и е духовен човек. Той е толкова лек и недостижим, толкова над гнева и недоволството, че от време на време се надига над останалите, литва из затвора, гледа останалите с високомерие и ги съжалява за нещастията им и за това как се вълнуват от глупости и преходни неща. После каца на пейката в килията, оглежда се и отваря един тефтер - записва възвишените си разсъждения. Той защитава роба, защото робът е онеправдан малък човек, който заслужава повече от две гнусни чинии лойна супа и миене на пода. Защото е добър човек, който си върши работата, но живее в нищета. Робът най-много се разбира с интелектуалеца, защото робът е примирен, той носи мира в себе си, а интелектуалецът осъзнава мира и той е негова движеща сила. Често интелектуалецът няма желание дори и с роба да се занимава и благо казва довиждане на всички, поглежда строго и възмутително бунтовника, който се кара с управата, хваща под мишница книжката си, въздига се и полита към по-добра земя, където ще интелектуалства с други като него, ще си правят чай, ще пишат, ще разсъждават за прекрасния неразбран свят, в който има толкова добри хора, но тях ги тъпчат и от далече, от хиляди километри ще издава книги за онази тъмна килия, ще говори за нея, ще решава проблемите ѝ заедно с останалите интелектуалци и ще съжалява всички гневни хора, които са останали там.
Това е положението, български интелектуалецо! Теб те е срам и гнус да изцапаш ръцете си с
кръв, не ти стига кураж да се бориш и просто вирееш накъде из облаците, обсъждаш България, сякаш си живял двеста години с боговете и си попил мирната им философия. Ти си един плаващ труп в обществото, ти си срам за България, защото имаш силата, имаш умението да променяш, но се осланяш на лесното и загърбваш мисията си! Ти си покварен от безсилието си да се вземеш в ръце и да действаш. Ти си по-ниско и от овцата, която ходи на работа и си плаща мирно данъците, не се интересува кой я краде и дали живее добре. Ти си свиня! Тънеш в топлата кална локва на илюзията, която си и си въобразил, заравяш глава в нея и не поглеждаш реалността, отказваш да видиш болката на хората, не се решаваш да бъдеш полезен и така подпомагаш изгниването ни. Засрами се, български интелектуалецо! Ти си най-лошото нещо, което обществото храни.
